УКАЗАНИЯ КЪМ УЧАСТНИЦИТЕ

66-та Научна конференция с международно участие

„Хранителна наука, техника и технологии – 2019"

Официални езици на конференцията

Официалните езици на конференцията са английски и български!

Заявители, които ползват друг майчин език, трябва да преведат своя ръкопис на английски или български!

Настоятелно молим всички наши партньори, както от чуждестранни, така и от български висши училища и научноизследователски организации да се съобразят с това задължително изискване!

Подбрани от редколегията ръкописи представени на английски език, които са преминали успешно през процес на двойно независимо, анонимно рецензиране ще бъдат публикувани в сп. Food Science and Applied Biotechnology, 2019, volume 3, Issue 1 and 2!

 

Ръкописи представени на английски език, успешно преминали през процеса на рецензиране ще бъдат публикувани в сп. Scientific Works of UFT, 2019, volume 66, Issue 1!

Ръкописите представени на български език ще бъдат представени за публикуване в сп. ХВП, 2020. Обръщаме внимание, че това магазинно списание има ограничен капацитет за публикуване от 24 научно-приложни статии годишно и обхватът му изключва научните области: автоматизация и роботизация, електроника и електротехника, компютърни системи и технологии, както и фундаментални изследвания в природо-математическите и хуманитрните науки!

Преподавателите от първичните звена следва да оказват необходимото съдействие на своите чуждестранни партньори за превод на научните им съобщения на български език, ако такова е желанието на автора.

Заявки за участие на други езици освен двата официални езика на 66-та  научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии – 2019" няма да бъдат публикувани!

 

Видове научни съобщения, представени на конференцията

Пленарни доклади (с продължителност 20 - 25 min и обем до 20 форматирани страници – не повече от 100000 символа с интервалите, вкл. графики, таблици, фигури, използвана литература, благодарности и пр.). Представят се от поканени лектори.

Кратки устни презентации (с продължителност 8 -10 min и обем до 8 форматирани страници – не повече от 30000 символа с шпациите, вкл. графики, таблици, фигури, използвана литература, благодарности и пр.). Представят се от делегати (авторът или един от съавторите), съгласно заявеното желание на авторския колектив.

Постери  (задължително се представят от поне един делегат - съавтор)

 

Процедура за приемане на ръкописи

Няма ограничения един делегат да участва в авторските колективите на повече от един ръкопис. Допустимо е авторите да представят три и повече научни съобщения, но за всяко от тях трябва да се плати отделна такса.

Всички заявки се подават по електронен път на електронната платформа на научната конференция на сайт: http://www.scienwork.uft-plovdiv.bg/ .

Материалите трябва да са на английски или български език!

Материалите трябва да са оформени според указанията към участниците, следвайки макетния файл.

Материалите ще бъдат оценявани за тяхното техническо съответствие с изискванията за оформление на статията според указанията към участниците!

Ръкописи, които не съответстват на техническите изисквания за оформление, ще бъдат връщани на авторите за корекции, а ако това не бъде направено в указаните срокове, ще бъдат отхвърляни и няма да се приемат за отпечатване.

Материалите ще бъдат оценявани за стила и правописа на използвания език. Ръкописи, които не съответстват на изискванията, ще бъдат връщани на авторските колективи за корекции. Ако това не бъде направено в указаните срокове, тези ръкописи ще бъдат отхвърляни и няма да се приемат за отпечатване.

Ръкописите, преминали преглед за техническо, езиково и стилово съответствие, ще се допускат до процедура за независимо рецензиране. Процесът на рецензиране е анонимен и ще се провежда от двама независими рецензенти.

След независимото рецензиране, одобрените научни съобщения, представени на български език с резюме на английски език, ще се предложат за публикуване в един от броевете на списание ХВП през 2020 г., което се реферира и от вторичната информационна базата данни Food Science and Technology Abstracts - FSTA (International Food Information Service - IFIS Publishing), която работи с базите данни: EBSCO, IHS, ProQuest, CAS, Thomson Reuters, Wolters Kluwer, HINARI и AGORA;

След независимото рецензиране, препоръчаните за публикуване научни съобщения, представени на английски език (след нанасяне от авторите на посочените корекции, ако има такива), ще се публикуват в годишника на Университета по хранителни технологии „Scientific Works of UFT ”, year 2019, volume 66, issue, Сборник доклади на 66-та  научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии – 2019". Официалното издание на списанието ще бъде изпратено за рефериране до различни информационни бази данни, вкл. до FSTA и др. Целта е след време да се постиганат  критериите за рефериране в базите данни ISI Web of Knowledge (Thomson Reuters) и Scopus (Elsevier).

По преценка на редколегията на списание Food Science and Applied Biotechnology подбрани ръкописи ще бъдат поканени за публикуване в един от следващите броеве на списанието!

Пленарните доклади на поканените лектори (докладвани по покана на редколегията) ще се отпечатват в „Scientific Works of UFT ”, year 2019, volume  66, issues 1, само ако са представени на английски, след като преминат през процедури на техническо, езиково и стилово съответствие и научно рецензиране от двама независими рецензенти на анонимен принцип. Ако са представени на български език, докладите ще бъдат предложени за отпечатване в сп. „ХВП”, след като преминат през същите процедури.

 

Указания към авторите

Авторите, които планират да представят устни презентации (доклади) или постери на  66-та  научна конференция с международно участие „Хранителна наука, техника и технологии – 2019", респ. в годишника на Университета по хранителни технологии, Пловдив –Scientific Works of UFT, 2019, volume 66, Issue 1, трябва да подготвят своите ръкописи, като следват инструкциите по-долу.

 

Предговор

Годишникът на Университета („Научни трудове на Университета по хранителни технологии –Пловдив“ „Scientific Works of UFT”) приема за публикуване ръкописи от различни области на хранителната наука, техника и технологии от целия свят. Предлаганите ръкописи трябва да са оригинални, не трябва да са били публикувани в пълен текст или частично или пък да са приети за публикуване в друго научно списание или сборник доклади от научни конференции, конгреси, семинари, колоквиуми и пр. Ръкописът трябва да бъде представен на вниманието на редколегията на научната конференция, респ. на Scientific Works of UFT”, като се качи на електронната ни платформа. Изпращането на ръкописи трябва да става само по електронен път. Уверете се, че вашият ръкопис не надхвърля повече от 8 стандартни машинописни страници с формат A4, две колони (с изключение на първа страница (включваща заглавието, авторите, техните институции, резюмето, списъкът на съкращенията, използвани в текста и ключовите думи), двойна разредка (шрифт Times New Roman 12), приблизително равни на 4500 - 5000 думи или до 30 000 символа с интервалите. Тези 8 страници следва да включват и представените графики и таблици.

Ръкописите, изпратени до редколегията на научната конференция, респ. на Scientific Works of UFT”, ще се подлагат на независимо рецензиране, преди да бъдат публикувани.

Целта на независимото рецензиране е читателите да се уверят, че ръкописите са били оценени като приемливи от компетентни и независими специалисти. Процесът често води до желани промени и до подобряване на качеството на ръкописите.

 

Съдържание на ръкописите

За неанглоезичните автори е силно препоръчително да редактират своите ръкописи на английски език преди подаване за рецензиране. Препоръчва се ръкописите да се редактират от учени, говорещи матерен английски, или от филолози експерти по английски език и в същото време познаващи спецификата на техническата терминология на статията. Ръкописи, които нямат достатъчно добър език, удовлетворяващ английските стандарти, ще бъдат отхвърлени преди етапа на оценка за научната им стойност. Ръкописите трябва да бъдат оформени като Word Document, записани в .docx формат, с шрифт Times New Roman 12 и да бъдат оформени по следния начин:

 

Първа (заглавна) страница – с текст, оформен в една колона. Заглавната страница включва:

  1. Заглавие – до 12 думи, Bold(Получер).
  2. Име (-на) на автора (-ите) –Regular (Обикновен).
  3. Институции в които работят авторите – Italic (Курсив).
  4. Пълни данни на автора за кореспонденция (имена, научна длъжност, научно звание, катедра, факултет/отдел, институция, пощенски адрес, телефон, мобилен, факс, електронна поща), Italic(Курсив).
  5. Резюме – до 200 думи, Regular (Обикновен), като в текста не се включва библиография.
  6. Ключови думи – до 7 думи, Regular (Обикновен).

9.Списък на съкращения - Regular (Обикновен).

 

Основен текст – оформен в две колони с шрифт Times New Roman 12, Regular (Обикновен). Основният текст на статията включва:

  1. Въведение. Да включва преглед на достъпната литература, заключение от литературния обзор, цел и задачи на изследването.
  2. Материали и методи или Методология.
  3. Резултати.
  4. Обсъждане (Дискусия).
  5. Благодарности.
  6. Използвана литература (Библиография).

 

Представяне на научни данни – текст, таблици и фигури, оформени в една колона с шрифт Times New Roman 12, Regular (Обикновен).

Представените научни данни включват:

  1. Таблици. Описанието на таблиците трябва да бъде изписано над тях.
  2. Фигури – графики, снимки (фотографии), диаграми и др. Наименованието на фигурите трябва да е изписано под тях.

Фигурите и таблиците трябва да бъдат поместени на съответните си места в текста.

 

Заглавие и име (-на) на автора (авторите)

Заглавието трябва точно да отразява съдържанието на статията. То трябва да улеснява намирането на статията по индекси, разработени от вторичните литературни източници.

Едно добро заглавие трябва:

1) ясно да идентифицира значимостта на изследването;

2) да показва целите на изследването;

3) предварително да дава представа за важните и много важните понятия, използвани в текста.

Смисълът и редът на думите в заглавието също са важни! Не започвайте своето заглавието с думи, които нямат важно значение и не носят информационна стойност, като напр. "Ефект на ..." или "Влияние на ...". Вместо това, се концентрирайте върху предмета и откритията във вашето изследване. Заглавието трябва да бъде полезно. Само по себе си то е своеобразен етикет на статията. Термините в заглавието следва да бъдат ограничени до тези думи, които дават значителна информация за съдържанието на статията!

Много читатели четат заглавията в съдържанието на списанието, преди да вземат решение дали да се обърнат към дадено резюме, или да прочетат дадена статия. Ето защо заглавието трябва да подтиква интереса на читателя. Силно специфични и тясно специализирани заглавия, с думи, разбираеми само за конкретна малка група от специалисти, обикновено се подминават от читателите. Освен това, литературните търсачки игнорират заглавия, които са неразбираеми за по-голямата част от читателите и са ясни само за няколко души.

Заглавието никога не трябва да съдържа съкращения, химични формули или патентовани имена! По тази причина авторите трябва да избягват използването на необичайна или остаряла терминология.

За пестене на пространство в заглавието трябва да се използват тривиалните наименования на химични съединения, растителни и животински видове и житни култури. Ако дадена растителна култура или микроорганизъм не се посочва с тривиалното си име, е допустимо използването на научното наименование (род и вид на латински език).

Ако има само един автор или ако всички автори имат един и същ адрес, то тази информация не бива да се повтаря и да се изброява толкова пъти колкото са съавторите на статията.

 

Резюме

При четене на резюмето трябва лесно да може да се определи научната стойност на доклада (научното съобщение) и да реши дали да го прочетете по-нататък, или не. В много от случаите повечето хора четат абстракта, а не целия доклад. По този начин резюмето има двойна функция: на предоставяне на информация на тези, които ще прочетат целия доклад, и за тези, които няма да прочетат цялата статия.То трябва да бъде написано след като е завършено писането на статията и трябва напълно да съответства на твърденията в публикацията. До известна степен резюмето може да повтаря изрази от статията, но тъй като обикновено то се чете непосредствено преди въведението или другите основни раздели, тези повторения не трябва да са досадни. От друга страна, резюмето трябва да бъде напълно разбираемо само по себе си. То трябва да включва:

  1. основанието за извършване на работата, включително обосновка или дефиниране на научното изследване.
  2. обосновка на обхванатите цели и тематиката на публикацията.
  3. кратко описание на използваните методи. Ако статията разглежда метод (-и) за анализ, в резюмето се описват основните принципи, обхватът и степента на точност на новия метод (-и).
  4. резултати (представят се тенденциите на по-важните резултати от изследването).
  5. заключения или изводи.

Резюмето трябва да обръща внимание на нови елементи, наблюдения и числени данни. То трябва да е информативно. Изрази като "обсъжда се" и "описан е" трябва да бъдат използвани рядко. Резюмето трябва да е конкретно, като се избягва използването на общи твърдения.

Резюмето не трябва да надхвърля 250 думи и не бива да е разделено на параграфи. То не трябва да включва препратки към библиографията, фигурите или таблиците, уравнения, формули, неясни съкращения и акроними. Научните наименования  трябва да бъдат включени в резюмето, там, където често срещаните имена се споменават за първи път.

Авторите трябва да изготвят превод на английски език на резюмето, което ще се публикува в началото на статията.

 

 

 

Списък на съкращенията

Всички съкращения, използвани в текста, трябва да бъдат изписани с пълните си наименования.

 

Ключови думи

Под резюмето авторите трябва да предоставят списък до 7 ключови думи от ръкописа. Ключовите думи трябва да включват изследваната тематика и използваните специални техники. Ключовите думи трябва да бъдат информативни, без позоваване в основния текст. Препоръчително е ключовите думи да не повтарят термини от заглавието.

 

Въведение

Статията трябва да започва с ясно идентифициране на обекта на изследването. Авторите трябва да посочат работната си хипотеза или да дефинират ясно изследвания проблем, който целят да решат чрез провеждане на настоящия експеримент. Читателят се ориентира за научните резултати от предишни концепции и изследвания, които са докладвани под формата на кратка справка. Препратките към използваната литература трябва да се ограничат до информация, която е от съществено значение за насочване на читателя. Повечето читатели не се нуждаят от дълги литературни прегледи, особено на стари хипотези и модели, ако по-новите са налични, за да бъдат убедени в значението на изследването. Целта на въведението е да се осигури достатъчно предварителна информация, за да се даде възможност на читателя да разбере и оцени резултатите от настоящото проучване, без да е необходимо да се позовава на предишни публикации по темата.

Въведението трябва да бъде кратко и да включва:

  1. кратко изложение на проблема, който оправдава научното изследване или хипотеза, на която то се основава.
  2. резултатите от други научни публикации, които трябва да бъдат оспорени или доразвити.
  3. обяснение на общите подходи и цели. Тази част може да посочи средствата, с които е изследван проблемът особено ако методите за изследване са нови.

 

Материали и методи

Редколегията на конференцията ще допуска до публикуване ръкописи, които се основават на експериментално проучване на данни или на теоретичен анализ, при условие че са получени приемливи резултати. Целта на този раздел е да се дадат достатъчно подробности за аналитичните процедури, постановката на опита, така че компетентен учен да може да повтори експеримента. Авторите трябва да предоставят информация за съответните технически спецификации (технологични документации), количествата, рецептури и източници или доставчици на използваните материали, както и за методите на подготовка на пробите.

Ако е използван търговски достъпен продукт, името и адресът на производителя трябва да се дават в скоби. Ако е необходимо, трябва да бъдат изброени съответните химични и физични свойства на реактивите. Предпочита се посочването на химическите, а не на търговските наименования на материалите, които са използвани. Всички биологични обекти на изследване, които не са споменати в резюмето, трябва прецизно да се идентифицират по род, вид, сорт, класификация или по специални характеристики. Използваните в изследването методи за анализ следва да бъдат цитирани с препратка(-и), ако това е възможно. Ако използваните аналитични техники са широко известни, те се описват само с имената си, като в скоби се цитират авторите им, като се прави препратка към библиографията. Ако използваният метод е модифициран, се прави кратко описание на модификацията, която трябва да се приложи, освен ако промяната не е тривиална. Дайте подробности за необичайните експериментални постановки на опита или за използваните статистически методи за обработка на данните. Този раздел може да бъде организиран в хронологичен ред, според последователността на използваните аналитични техники, или по друг начин.Този раздел може да включва таблици, графики, схеми и фигури.

 

 

 

Резултати

В този раздел трябва да се избягва да се прави словесен преразказ на факти, които вече са ясни от прегледа на приложените графики или таблици. Ако таблиците и фигурите са добре обмислени и конструирани, те ще показват на читателя както резултатите от експеримента, така и опитната постановка.

Таблиците, графиките и другите илюстрации в раздел Резултати трябва да осигуряват яснота при разбирането на представителните данни, получени от експериментите. Данните, включени в илюстрациите и таблиците, не трябва да се обсъждат подробно в текста, а следва да се отбелязват и важните и значими констатации и открития. Когато се представят само няколко измервания, те трябва да се третират описателно в текста. Повтарящите се измервания трябва да бъдат представяни в таблици или графики.

Резултатът от всеки експеримент следва да бъде изяснен в текста, като се обърне внимание на особеностите, напр.: „… едното количество е по-голямо от другото, резултатът е линеен в целия си обхват или е установена оптимална стойност и т.н.”.

И накрая резултатите трябва да бъдат свързани помежду си. Често, това е причина раздел Резултати да бъдат комбиниран с раздел Дискусия. Редколегията не препоръчва подобно съчетаване на двете секции.

 

 

Обсъждане

В раздел Обсъждане се прави научна дискусия и интерпретация на представените в раздел Резултати данни, като особено внимание се отделя на проблема или хипотезата, изложени във въведението. Една добра дискусия в част Обсъждане би трябвало да съдържа:

  1. принципи, взаимоотношения и обобщения, които могат да бъдат подкрепени от получените резултати;
  2. поставяне на акцент върху резултатите и изводи, които се потвърждават или не се потвърждават от работата на други изследователи;
  3. практически приложения и теоретични въздействия;
  4. заключения с обобщение на доказателствата за всеки един конкретен случай.

В раздел Обсъждане, ако той не е комбиниран с раздел Резултати, не трябва да се правят обобщения на получените резултати, а би трябвало да се обсъжда тяхното значение за науката и практиката. Трябва да стане ясно как резултатите предлагат решение на проблемите, идентифицирани в раздел Въведение или представени като цел на работата. Изследването трябва да бъде свързано с предишни научни разработки заедно с обяснение за това, как и защо то се различава или се съгласява с тях. Позоваванията следва да бъдат ограничени до тези, които са най-уместни за постигане на целта на дискусията. По-стари знания не трябва да се цитират, ако те са заменени или ревизирани с по-нови такива.

Спекулациите се насърчават, но трябва да бъдат разумно използвани и категорично да се основават на наблюдения и да са обект на тестване. Когато резултатите се различават от предишно публикувани подобни резултати по необясними причини, възможни обяснения не трябва да се пораждат. Спорните въпроси трябва да бъдат обсъждани ясно и справедливо (със съответната доза безпристрастност).

 При писане на раздел Обсъждане не трябва да се допуска тенденцията към твърде много общи размишления на. Би трябвало да бъде представена само онази дискусия, която осветлява важни научни области.

 

Заключение (Изводи)

Задължително ръкописите трябва да включват секция Заключение. Авторите трябва да включат някои съществени изводи, които произлизат от резултатите, получени при изследването. Тези заключения трябва да бъдат внимателно формулирани, така че с лекота да могат да се идентифицират.

 

Благодарности

В този раздел авторите могат да изкажат своите благодарности на други научни институции, фирми, държавни органи или хора, които са допринесли или подпомогнали финансово или по друг начин изследването, представено в ръкописа.

 

Използвана литература

В раздел Използвана литература (Библиография) се изброява литературата, цитирана в доклада (научното съобщение). Авторите се насърчават да цитират единствено публикувани, важни и актуални позовавания на документи (научни публикации). Този раздел е разгледан по-надолу по-подробно.

 

Подробности към указанията за оформяне на ръкописа

 

Форматиране на ръкописа

Ръкописът трябва да бъде представен в електронен вид, качен на електронната платформа на конференцията http://www.scienwork.uft-plovdiv.bg/. Той трябва да е написан на шрифт Times New Roman 12 при двойна разредка (вкл. заглавната страница, както и страниците с таблици или фигури, които са с единична разредка). Указанията са следните:

  1. Изисква се ползването на единична разредка между редовете при писане на всички раздели на статията, вкл. на бележките под линия (ако има такива), литературни цитирания и позовавания, данни в таблици и заглавия на фигури и таблици. Използвайте само едната страна на листовете. Отстъпът вдясно за всеки един параграф е посочен в макетния файл.
  2. Заличаването на една или две думи (ако при редакционните корекции има такива) трябва да бъдат ясно обозначено в оригинала на ръкописа.

 

Дължина на ръкописа

Ръкописът не може да бъде по-голям от 8 форматирани страници (54 реда х 100 символа с шпациите) или общо за публикацията ≤ 30000 символа. Таблиците, фигурите, графиките и снимките трябва да се представят на съответните си места в текста.

 

Заглавия и подзаглавия в текста

Авторите трябва да следват макетния файл на изданието, за което се подготвя ръкописът. Основните заглавия в текста, като напр. Материали и методи, се въвеждат в главния текст така, както е показано в макетния файл. Средните по важност заглавия и второстепенните заглавия се отпечатват с главни и малки букви. Използването на подпозиции може да помогне на читателите, но прекомерната употреба на много подзаглавия.

 

Надписи на фигурите и таблиците

Заглавията на фигурите трябва да бъдат поставени под тях, а тези на таблиците – над тях, центрирани вляво. Допуска се фигурите и заглавията под тях да са представени на отделна страница, ако това ще подпомогне тяхната яснота и четливост.Изписвайте думите фигура и таблица без съкращение в заглавията.

 

Забележки под линия

Авторите трябва да избягват използването на забележки под линия. Представете необходимата забележка под линия в текста само в случай на официално опровержение във връзка с конкретен търговски продукт или споменато търговско наименование.

 

Библиография (Използвана литература)

Само литература, която е достъпна през електронния достъп на библиотеките, би трябвало да бъде цитирана от авторите. Други материали, като напр. лични съобщения или непубликувани данни, трябва да се дадат в текста като вмъкната информация. Материал, който е изпратен, но не е приет за отпечатване от дадено списание или други научнопопулярни публикации, се счита за непубликуван. При цитирането включете източника на данните и датата (например А. Е. Нansen, 2007, лична комуникация). Авторите се насърчават да цитират само значителни публикувани препратки. Реферати, дипломни работи или дисертации, както и материали от вторични източници на информация следва да бъдат разгледани внимателно от автори преди включването им в списъка на използваната литература, тъй като много от тях по-късно се публикуват в първични източници на информация, които са по-лесно достъпни за читателите. Ако е възможно, авторите трябва да цитират по-достъпен източник за този вид информация. Два източника на възможни грешки възникнат при цитиране на използваната литература:

- Неточно копиране на библиографска информация и съставяне на раздела Използвана литература, след като ръкописът е бил вече написан. При копиране на данни за вече публикуван документ авторите трябва да проверят неговата крайна редакция (особено в случаите на т. нар. “Eearly view” и “Article in press”). Заглавието на литературния източник, неговите автори, както и друга информация трябва да съответстват точно на тази от оригиналния документ. В случай на съмнение авторът трябва да се консултират с библиотекар специалист по цитиране на литературни източници, за правилно библиографско цитиране на труднодостъпни материали. Ползувателите на статията трябва  да могат да получат цитираните литературни източници под формата на представен списък в раздел Използвана литература.

- Вторият тип грешки възникват в два случая: първа възможност - когато авторите не цитират определен литературен източник в текста, а той присъства в списъка с използваната литература; втора възможност – когато имената и датите в списъка с използваната литература са в разногласие с тези, посочени в текста. Ето защо призоваваме авторите стриктно да проверяват азбучния ред и пълнотата на списъка с използваните от тях литературни източници, както и пълното му съответствие с цитираните в текста автори преди подаване на ръкописа за публикуване.

 

Примери за цитиране на литературните източници

 

Статии на английски с DOI номер (Articles in English with a DOI number):

Berkov S., Pavlov A., Ilieva M., Burrus M., Popov S., Stanilova M. GC-MS of alkaloids in Leucojum aestivum plants and there in vitro cultures. Phytochemical Analysis, 2005, 16(2): 98-103. http://dx.doi.org/10.1002/pca.824

 

Статии на английски без DOI номер (Articles in English without a DOI number):

Ramirez-Ramirez G., Chassagne D., Feuillat M., Voilley A., Charpentier C. Effect of wine constituents on aroma compound sorption by oak wood in a model system. American Journal of Enology and Viticulture, 2004, 55(1): 22-26.

 

Статии на друг език, различен от английски (Articles in the original language other than English):

Vlahova-Vangelova D., Balev D., Dragoev S. Morphological changes of m. Longissimus dorsi during acid marinating with sodium citrate. Agricultural Sciences, 2013, 5(14): 151-156. [in Bulgarian]

 

Статии публикувани онлайн и предстоящи за публикуване в тяхната печатна версия (Articles published online ahead of print version as an Early View):

Yu H.Y., Lee S.-J., Lee S.Y., Lee S.K., Hur S.J. Effect of dietary bioactive compounds and biopolymer encapsulated lipids on metabolism of lipids in high fat diet-fed mice. European Journal of Lipid Science and Technology, Version of record online: 30 December 2016. In press. http://dx.doi.org/10.1002/ejlt.201600310

 

Книги (Books):

Lawrie R. A. The storage and preservation of meat III. Direct microbial inhibition. In: Meat Science (Fourth Edition). Elsevier Ltd., Pergamon Press Oxford, New York, Toronto, Sydney, Paris, Frankfurt, 1985, рр. 159–168, Print ISBN: 978-0-08-030789-3. http://dx.doi.org/10.1016/B978-0-08-030789-3.50002-6

 

Учебници и помагала (Textbooks and handbooks):

Ray B., Bhunia A. Fundamental Food Microbiology (Fifth Edition). CRC Press, Taylor & Francis Group. 2013, 663 pages. Print ISBN: 978-1-4665-6443-5, eBook ISBN: 978-1-4822-0866-5

 

Глава от книга (Chapter in a book):

Dzhambazova T., Badjakov I., Dincheva I. Georgieva M., Tsvetkov I., Pavlov A., Marchev A., Mihalev K., Ivanov G., Kondakova V., Batchvarova R., Atanassov A. New Approaches for Detection of Unique Qualities of Small Fruits. In: Omics Technologies and Crop Improvement (N. Benkeblia Ed.). CRC Press, Taylor & Francis Group. 2014, рр. 187–208, Print ISBN: 978-1-4665-8668-0, eBook ISBN: 978-1-4665-8669-7, DOI: 10.1201/b17573-9

 

Глава от книга, част от поредица (Chapter in a book from a book series):

Mai D.S., Hoang N.K. Impact of climate change on foodborne pathogens. In: Foodborne Pathogens and Food Safety (Md. Latiful Bari, Dike O. Ukuku Eds). Food Biology Series, CRC Press, Taylor & Francis Group. 2015, рр. 156–167. Print ISBN: 978-1-4987-2408-1, eBook ISBN: 978-1-4987-2410-4

 

Електронни книги (E-books):

Grivetti L.E., Shapiro H.Y. Eds. Chocolate, History, culture, and heritage. John Wiley & Sons, Inc., 2009. Available from: www.onlinelibrary.wiley.com/book/10.1002/9780470411315. http://dx.doi.org/10.1002/9780470411315

 

Ръководства и наръчници, представени в електронен формат (Guides and manuals as e-books):

SAS/STAT user's guide, v. 9.3. Cary, NC, USA, SAS Institute, Inc. 2011. Available from:

https://support.sas.com/documentation/cdl/en/statug/63962/PDF/default/statug.pdf

 

Дисертации (Theses):

Hermund D.B. Extraction, characterization and application of antioxidants from the Nordic brown alga Fucus vesiculosus. PhD thesis by National Food Institute, Technical University of Denmark, 2016 [in Danish]

 

Патенти (Patents):

Pandey R., Ratnani K., Ahmed S.,Williams J. Direct conversion of methane to hythane. US Patent 5516967, 1996.

 

Симпозиуми, конгреси, конференции (Symposia, congresses, proceedings):

Leboš Pavunc A., Kos B., Beganović J., Gjuračić K., Šušković J. Selection of probiotic strains from Croatian traditional fresh cheese. Book of Abstracts of the 5th Central European Congress of Food, Bratislava, Slovakia, 2010, p. 176.

 

McVittie J., Jellis G., Flux A. Evaluation of wheat quality for the UK in the HGCA recommended list system. In:  Using cereal science and technology for the benefit of consumers (S.P. Cauvain, L.S. Young, S.S. Salmon Eds). Proceedings of the 12th International ICC Cereal and Bread Congress; 2016 May 23-26, Harrogate, UK. Woodhead Publishing Ltd. and CRC Press, Boca Raton, Boston, Ney Work, Washington, DC, 2005, pp. 13-17. ISBN 978-0-8493-3771-0

 

Официални методики (Official methods):

AOAC Official Method 2003.08. Enumeration of Staphylococcus aureus in selected dairy foods. Gaithersburg, MD, USA, AOAC International, 2003. 

ASTM D882-12. Standard test method for tensile properties of thin plastic sheeting. West Conshohocken, PA, USA: ASTM International; 2012. http://dx.doi.org/10.1520/D0882 

ISO 8586:2012. Sensory analysis – General guidelines for the selection, training and monitoring of selected assessors and expert sensory assessors. Geneva, Switzerland: International Organization for Standardization (ISO), 2012. 

AACC Method 44-15.02. Moisture – air-oven methods. St. Paul, MN, USA, American Association of Cereal Chemists (AACC) International, 2010.

 

Официални методики на различни езици от английския (Official methods in languages other than English):

BDS EN ISO 660:2009. Animal and vegetable fats and oils - Determination of acid value and acidity (ISO 660:2009). Sofia, Bulgaria: The Bulgarian Institute of Standardization, 2009 [in Bulgarian]

 

 

 

Рапорти (Reports):

European Food Safety Authority (EFSA). Analysis of the baseline survey on the prevalence of Listeria monocytogenes in certain ready-to-eat foods in the EU, 2010-2011. Part A: Listeria monocytogenes prevalence estimates. EFSA J. 2013, 11(6): 3241.  http://dx.doi.org/10.2903/j.efsa.2013.3241 

WHO Technical Report No. 940. Evaluation of certain food additives: 67th report of the Joint FAO/WHO Expert Committee on Food Additives. Geneva, Switzerland, Food and Agriculture Organization of the United Nations and World Health Organization (FAO/WHO), 2006. Available from:  http://www.who.int/WHO_TRS_ 940.pdf 

 

Софтуери (Software):

STATISTICA, v. 12, StatSoft, Inc., Tulsa, OK, USA, 2012. Available from: http://www.statsoft.com

Clustal W., v. 2.1. Dublin, Ireland: UCD Conway Institute of Biomolecular and Biomedical Research, 2014. Available from: http://www.clustal.org 

 

База данни (Databases):

NIST/EPA/NIH Mass Spectral Library, NIST 14, v. 2.2g. Gaithersburg, MD, USA: National Institute of Standards and Technology, 2013. Available from: http://www.nist.gov/srd/nist1a.cfm

 

GenBank®. Bethesda, MD, USA: National Center for Biotechnology Information (NCBI), US National Library of Medicine, 2015. Available from: http://www.ncbi.nlm.nih.gov/

 

Resources to Reserves 2013 – Oil, gas and coal technologies for the energy markets of the future. Paris, France. International Energy Agency (IEA), 2013. Available from: http://www.iea.org

 

BRENDA. The Comprehensive Enzyme Information System. Braunschweig, Germany: Institute of Biochemistry     and Bioinformatics, Technical University of Braunschweig, 2014. Available from: http://www.brenda-enzymes.info/

 

MetaCyc Metabolic Pathway Database. Menlo Park, CA, USA. SRI International. Available from:  http://metacyc.org

 

Електронни източници и уебсайтове (Electronic material and websites): 

Meier U. Growth stages of mono- and dicotyledonous plants, 2001. Available from: http://pub.jki.bund.de/index.php/BBCH

Global opportunities for whey and lactose ingredients 2010-2014. 3ABC – 3A Business Consulting. Available from: https://www.scribd.com/document/309374689/Report-information-Global-Opportunities-for-Whey-and-Lactose-Ingredients-2010-2014-pdf

Huntrods D. Carrot profile. Agricultural Marketing Resource Center (AgMRC). Ames, IA, USA, Iowa State University, 2013. Available from: http://www.agmrc.org

 

Подредете списъка с използваната литература по азбучен ред, според фамилните имена на авторите. Две или повече статии от същия автор(-и) трябва да се подреждат в хронологичен ред; две или повече статии от една и съща година трябва да се обозначават с буквите a, b, c, и пр. Всички статии от един автор трябва да предшестват статиите му, в които той е водещ автор на авторски колективи. Подреждането на цитирани литературни източници с един и същи водещ автор, трябва да бъде организирано по азбучен ред на фамилните имена на следващите съавтори и след това от година, когато имената се повтарят дословно.

Не изписвайте с главни букви заглавието на статията, освен първите букви на собствените имена и първата буква от думите на заглавието (ако текстът е на английски език). Заглавията на периодичните издания (научни списания) и на книгите не трябва да бъдат съкратени, а да се изписват изцяло.

 

Мерни единици

Системата SI е приета като задължителен стандарт. Ако трябва да се използват някакви нестандартни съкращения, те трябва да се дефинират при първо срещане в текста.

 

Таблици, фигури и графики

Споменаването на таблици, графики и фигури в текста трябва да бъде в последователен ред.

Фигурите биват два вида: графики или снимки (фотографии). Фотографиите трябва да са с добър контраст и с подходящ фокус през цялото време на снимане. В допълнение, като фигури под формата на обичайни линейни графики могат да бъдат третирани: сложни формули, поточни диаграми, метаболитни схеми и големи или сложни таблици.Фигурите се възпроизвеждат фотографски и почти винаги в намален размер от оригинала, предоставен от авторите. Ето защо е необходимо авторите да планират максимално намаление, доколкото е възможно, така че цифрите да бъдат намалени, за да се поберат в една колона на списанието (69 mm). Всички букви, цифри и символи трябва да бъдат достатъчно големи в оригинала, за да бъдат най-малко 1,5 mm високи след редукцията си. Използвайте стандартни символи като напр.: a, b, c, d, f.

 

 

Подготовка за публикуване

Страниците с авторските коректури ще бъдат изпратени на авторите за последна проверка преди публикуване на статията. Промени, различни от корекция на печатни грешки, ще се допускат само по преценка на главния редактор. След като бъдат коригирани ръкописите, трябва да бъдат върнати на редакцията възможно най-скоро. В противен случай редакторът си запазва правото да коригира коректурите самостоятелно и да изпрати в този си вид материала за публикуване.