1. Заглавие – до 12 думи, Bold (Получер), с шрифт Arial 16.
2. Име (-на) на автора (-ите) – Italic (Курсив), с шрифт Times New Roman 10.
3. Фамилия на автора (-ите) – Regular (Обикновен), с шрифт Times New Roman 10.
4. Институции в които работят авторите – Regular (Обикновен), с шрифт Times New Roman 9, номерирани със същия горен индекс, съответстващ с името, подробно описани, държава.
5. Пълни данни на автора за кореспонденция (имена, научна длъжност, научно звание, катедра, факултет/отдел, институция, пощенски адрес, телефон, мобилен, факс, електронна поща), Regular (Обикновен).
6. Резюме – до 200 думи, Regular (Обикновен), като в текста не се включва библиография.
7. Ключови думи – до 7 думи, Regular (Обикновен).
8. Списък на съкращения – Regular (Обикновен).

1. Въведение. Да включва преглед на достъпната литература, заключение от литературния обзор, цел и задачи на изследването.
2. Материали и Методи или Методология.
3. Резултати.
4. Обсъждане (Дискусия).
5. Благодарности.
6. Използвана литература (Библиография).

1. Таблици. Описанието на таблиците трябва да бъде изписано над тях.
2. Фигури – графики, снимки (фотографии), диаграми и др. Наименованието на фигурите трябва да е изписано под тях.

Фигурите и таблиците трябва да бъдат поместени на съответните си места в текста.

Заглавието трябва точно да отразява съдържанието на статията. То трябва да улеснява намирането на статията по индекси, разработени от вторичните литературни източници.

Едно добро заглавие трябва:

1) ясно да идентифицира значимостта на изследването;

2) да показва целите на изследването;

3) предварително да дава представа за важните и много важните понятия, използвани в текста.

Смисълът и редът на думите в заглавието също са важни! Заглавието трябва да бъде полезно. Само по себе си то е своеобразен етикет на статията. Термините в заглавието следва да бъдат ограничени до тези думи, които дават значителна информация за съдържанието на статията!

Много читатели четат заглавията в съдържанието на списанието, преди да вземат решение дали да се обърнат към дадено резюме, или да прочетат дадена статия. Ето защо заглавието трябва да подтиква интереса на читателя. Силно специфични и тясно специализирани заглавия, с думи, разбираеми само за конкретна малка група от специалисти, обикновено се подминават от читателите. Освен това, литературните търсачки игнорират заглавия, които са неразбираеми за по-голямата част от читателите и са ясни само за няколко души.

Заглавието никога не трябва да съдържа съкращения, химични формули или патентовани имена! По тази причина авторите трябва да избягват използването на необичайна или остаряла терминология.

За пестене на пространство в заглавието трябва да се използват тривиалните наименования на химични съединения, растителни и животински видове и житни култури. Ако дадена растителна култура или микроорганизъм не се посочва с тривиалното си име, е допустимо използването на научното наименование (род и вид на латински език).

Ако има само един автор или ако всички автори имат един и същ адрес, то тази информация не бива да се повтаря и да се изброява толкова пъти колкото са съавторите на статията.

При четене на резюмето трябва лесно да може да се определи научната стойност на доклада (научното съобщение) и да реши дали да го прочетете по-нататък, или не. В много от случаите повечето хора четат резюмето, а не целия доклад. По този начин резюмето има двойна функция: на предоставяне на информация на тези, които ще прочетат целия доклад, и за тези, които няма да прочетат цялата статия. То трябва да бъде написано след като е завършено писането на статията и трябва напълно да съответства на твърденията в публикацията. До известна степен резюмето може да повтаря изрази от статията, но тъй като обикновено то се чете непосредствено преди въведението или другите основни раздели, тези повторения не трябва да са досадни. От друга страна, резюмето трябва да бъде напълно разбираемо само по себе си. То трябва да включва:

1. основанието за извършване на работата, включително обосновка или дефиниране на научното изследване.
2. обосновка на обхванатите цели и тематиката на публикацията.
3. кратко описание на използваните методи. Ако статията разглежда метод (-и) за анализ, в резюмето се описват основните принципи, обхватът и степента на точност на новия метод (-и).
4. резултати (представят се тенденциите на по-важните резултати от изследването).
5. заключения или изводи.

Резюмето трябва да обръща внимание на нови елементи, наблюдения и числени данни. То трябва да е информативно. Изрази като “обсъжда се” и “описан е” трябва да бъдат използвани рядко. Резюмето трябва да е конкретно, като се избягва използването на общи твърдения.

Резюмето не трябва да надхвърля 200 думи и не бива да е разделено на параграфи. То не трябва да включва препратки към библиографията, фигурите или таблиците, уравнения, формули, неясни съкращения и акроними. Научните наименования  трябва да бъдат включени в резюмето, там, където често срещаните имена се споменават за първи път.

Авторите трябва да изготвят превод на английски език на резюмето, което ще се публикува в началото на статията.

Всички съкращения, използвани в текста, трябва да бъдат изписани с пълните си наименования.

Под резюмето авторите трябва да предоставят списък до 7 ключови думи от ръкописа. Ключовите думи трябва да включват изследваната тематика и използваните специални техники. Ключовите думи трябва да бъдат информативни, без позоваване в основния текст. Препоръчително е ключовите думи да не повтарят термини от заглавието.

Статията трябва да започва с ясно идентифициране на обекта на изследването. Авторите трябва да посочат работната си хипотеза или да дефинират ясно изследвания проблем, който целят да решат чрез провеждане на настоящия експеримент. Читателят се ориентира за научните резултати от предишни концепции и изследвания, които са докладвани под формата на кратка справка. Препратките към използваната литература трябва да се ограничат до информация, която е от съществено значение за насочване на читателя. Повечето читатели не се нуждаят от дълги литературни прегледи, особено на стари хипотези и модели, ако по-новите са налични, за да бъдат убедени в значението на изследването. Целта на въведението е да се осигури достатъчно предварителна информация, за да се даде възможност на читателя да разбере и оцени резултатите от настоящото проучване, без да е необходимо да се позовава на предишни публикации по темата.

Въведението трябва да бъде кратко и да включва:

1. кратко изложение на проблема, който оправдава научното изследване или хипотеза, на която то се основава.
2. резултатите от други научни публикации, които трябва да бъдат оспорени или доразвити.
3. обяснение на общите подходи и цели. Тази част може да посочи средствата, с които е изследван проблемът особено ако методите за изследване са нови.

Редколегията на конференцията ще допуска до публикуване ръкописи, които се основават на експериментално проучване на данни или на теоретичен анализ, при условие че са получени приемливи резултати. Целта на този раздел е да се дадат достатъчно подробности за аналитичните процедури, постановката на опита, така че компетентен учен да може да повтори експеримента. Авторите трябва да предоставят информация за съответните технически спецификации (технологични документации), количествата, рецептури и източници или доставчици на използваните материали, както и за методите на подготовка на пробите.

Ако е използван търговски достъпен продукт, името и адресът на производителя трябва да се дават в скоби. Ако е необходимо, трябва да бъдат изброени съответните химични и физични свойства на реактивите. Предпочита се посочването на химическите, а не на търговските наименования на материалите, които са използвани. Всички биологични обекти на изследване, които не са споменати в резюмето, трябва прецизно да се идентифицират по род, вид, сорт, класификация или по специални характеристики. Използваните в изследването методи за анализ следва да бъдат цитирани с препратка(-и), ако това е възможно. Ако използваните аналитични техники са широко известни, те се описват само с имената си, като в скоби се цитират авторите им, като се прави препратка към библиографията. Ако използваният метод е модифициран, се прави кратко описание на модификацията, която трябва да се приложи, освен ако промяната не е тривиална. Дайте подробности за необичайните експериментални постановки на опита или за използваните статистически методи за обработка на данните. Този раздел може да бъде организиран в хронологичен ред, според последователността на използваните аналитични техники, или по друг начин. Този раздел може да включва таблици, графики, схеми и фигури.

В този раздел трябва да се избягва да се прави словесен преразказ на факти, които вече са ясни от прегледа на приложените графики или таблици. Ако таблиците и фигурите са добре обмислени и конструирани, те ще показват на читателя както резултатите от експеримента, така и опитната постановка.

Таблиците, графиките и другите илюстрации в раздел Резултати трябва да осигуряват яснота при разбирането на представителните данни, получени от експериментите. Данните, включени в илюстрациите и таблиците, не трябва да се обсъждат подробно в текста, а следва да се отбелязват и важните и значими констатации и открития. Когато се представят само няколко измервания, те трябва да се третират описателно в текста. Повтарящите се измервания трябва да бъдат представяни в таблици или графики.

Резултатът от всеки експеримент следва да бъде изяснен в текста, като се обърне внимание на особеностите, напр.: „… едното количество е по-голямо от другото, резултатът е линеен в целия си обхват или е установена оптимална стойност и т.н.”.

И накрая резултатите трябва да бъдат свързани помежду си. Често, това е причина раздел Резултати да бъдат комбиниран с раздел Дискусия. Редколегията не препоръчва подобно съчетаване на двете секции.

В раздел Обсъждане се прави научна дискусия и интерпретация на представените в раздел Резултати данни, като особено внимание се отделя на проблема или хипотезата, изложени във въведението. Една добра дискусия в част Обсъждане би трябвало да съдържа:

1. принципи, взаимоотношения и обобщения, които могат да бъдат подкрепени от получените резултати;
2. поставяне на акцент върху резултатите и изводи, които се потвърждават или не се потвърждават от работата на други изследователи;
3. практически приложения и теоретични въздействия;
4. заключения с обобщение на доказателствата за всеки един конкретен случай.

В раздел Обсъждане, ако той не е комбиниран с раздел Резултати, не трябва да се правят обобщения на получените резултати, а би трябвало да се обсъжда тяхното значение за науката и практиката. Трябва да стане ясно как резултатите предлагат решение на проблемите, идентифицирани в раздел Въведение или представени като цел на работата. Изследването трябва да бъде свързано с предишни научни разработки заедно с обяснение за това, как и защо то се различава или се съгласява с тях. Позоваванията следва да бъдат ограничени до тези, които са най-уместни за постигане на целта на дискусията. По-стари знания не трябва да се цитират, ако те са заменени или ревизирани с по-нови такива.

Спекулациите се насърчават, но трябва да бъдат разумно използвани и категорично да се основават на наблюдения и да са обект на тестване. Когато резултатите се различават от предишно публикувани подобни резултати по необясними причини, възможни обяснения не трябва да се пораждат. Спорните въпроси трябва да бъдат обсъждани ясно и справедливо (със съответната доза безпристрастност).

Задължително ръкописите трябва да включват секция Заключение. Авторите трябва да включат някои съществени изводи, които произлизат от резултатите, получени при изследването. Тези заключения трябва да бъдат внимателно формулирани, така че с лекота да могат да се идентифицират.

В този раздел авторите могат да изкажат своите благодарности на други научни институции, фирми, държавни органи или хора, които са допринесли или подпомогнали финансово или по друг начин изследването, представено в ръкописа, без заглавие, с шрифт Times 9.